Темата за бялата емиграция в България е обект на множество публикации. Настоящото издание дава възможност тя да бъде разгледана и през призмата на документите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.

Обосновката на работата по тази линия винаги се намира във „вражеските настроения“ на представителите на белоемигрантското малцинство, които са потенциален обект на чуждите разузнавателни централи. В началото на 50-те години „контингентът“ по белоемигрантска линия вече е установен. Направена е проверка на всички лица, които са били в окупационния корпус в Югославия или на Източния фронт. Голяма част от тях са арестувани и след проведено следствие биват изпратени в ТВО. До 1956 г. работата по линията се извършва от цяло отделение, а след това до 1962 г. по нея работи един оперативен работник. От тази година насетне линията е закрита. През 1973 г. в Центъра отново работят 3 души, а в окръзите не се извършва дейност.

Прави впечатление, че това направление в работата на Държавна сигурност сякаш още от самото си начало е привнесено от съветските власти и служби. Особено ясно това си проличава от края на 50-те години на ХХ в., когато акцентът се измества извън пределите на България. От този момент насетне той е поставен върху дейността на международни „белоемигрантски“ организации срещу СССР и световното комунистическо движение. От края на 60-те години на ХХ в. в работата си по белоемигрантите Държавна сигурност е в тясно сътрудничество, планира и извършва съвместни агентурно-оперативни мероприятия с V управление на КГБ.

Сборникът „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944–1991 г.“ включва 128, а разширеният му електронен вариант 248 документа, подредени по хронологичен принцип.

Електронни издания:

CD може да изтеглите: ТУК

DVD може да изтеглите:ТУК